пощурях

Речник на българския език

1. пощурях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

пощурях е производна форма на пощуря (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).

2. пощурях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

пощурях е производна форма на пощурея (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).