пощурявал

Речник на българския език

1. пощурявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пощурявал е производна форма на пощурявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пощурявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пощурявал е производна форма на пощурявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пощурявал — мин. деят. св. прич. м. р.

пощурявал е производна форма на пощурявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пощурявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пощурявал е производна форма на пощурявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).