пощурила

Речник на българския език

1. пощурила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пощурила е производна форма на пощуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пощурила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пощурила е производна форма на пощуря (мин. деят. св. прич. ж. р.).