пощръклявал

Речник на българския език

1. пощръклявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пощръклявал е производна форма на пощръклявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пощръклявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пощръклявал е производна форма на пощръклявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пощръклявал — мин. деят. св. прич. м. р.

пощръклявал е производна форма на пощръклявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пощръклявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пощръклявал е производна форма на пощръклявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).