пошумяхте

Речник на българския език

1. пошумяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

пошумяхте е производна форма на пошумя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пошумяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

пошумяхте е производна форма на пошумя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).