пошумяха

Речник на българския език

1. пошумяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пошумяха е производна форма на пошумя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пошумяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

пошумяха е производна форма на пошумя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).