пошумях

Речник на българския език

1. пошумях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

пошумях е производна форма на пошумя (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. пошумях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

пошумях е производна форма на пошумя (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).