пошумял съм

Речник на българския език

1. пошумял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пошумял съм е производна форма на пошумя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. пошумял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пошумял съм е производна форма на пошумя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. пошумял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пошумял съм е производна форма на пошумя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).