пошумял си

Речник на българския език

1. пошумял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пошумял си е производна форма на пошумя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пошумял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пошумял си е производна форма на пошумя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. пошумял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пошумял си е производна форма на пошумя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).