пошумяло съм

Речник на българския език

1. пошумяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

пошумяло съм е производна форма на пошумя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. пошумяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

пошумяло съм е производна форма на пошумя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. пошумяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

пошумяло съм е производна форма на пошумя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).