пошумяло си

Речник на българския език

1. пошумяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пошумяло си е производна форма на пошумя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. пошумяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пошумяло си е производна форма на пошумя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. пошумяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пошумяло си е производна форма на пошумя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).