пошумяло

Речник на българския език

1. пошумяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пошумяло е производна форма на пошумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пошумяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пошумяло е производна форма на пошумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пошумяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

пошумяло е производна форма на пошумя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пошумяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пошумяло е производна форма на пошумя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).