пошумял

Речник на българския език

1. пошумял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пошумял е производна форма на пошумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пошумял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пошумял е производна форма на пошумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пошумял — мин. деят. св. прич. м. р.

пошумял е производна форма на пошумя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пошумял — мин. деят. несв. прич. м. р.

пошумял е производна форма на пошумя (мин. деят. несв. прич. м. р.).