пошуми

Речник на българския език

1. пошуми — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пошуми е производна форма на пошумя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пошуми — повелително наклонение, ед. ч.

пошуми е производна форма на пошумя (повелително наклонение, ед. ч.).