пошумеше

Речник на българския език

1. пошумеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

пошумеше е производна форма на пошумя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пошумеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

пошумеше е производна форма на пошумя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).