пошумели

Речник на българския език

1. пошумели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пошумели е производна форма на пошумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пошумели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пошумели е производна форма на пошумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. пошумели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пошумели е производна форма на пошумя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. пошумели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пошумели е производна форма на пошумя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).