пошпионира

Речник на българския език

1. пошпионира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пошпионира е производна форма на пошпионирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пошпионира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пошпионира е производна форма на пошпионирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пошпионира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пошпионира е производна форма на пошпионирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).