пошляпал

Речник на българския език

1. пошляпал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пошляпал е производна форма на пошляпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пошляпал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пошляпал е производна форма на пошляпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пошляпал — мин. деят. св. прич. м. р.

пошляпал е производна форма на пошляпам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пошляпал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пошляпал е производна форма на пошляпам (мин. деят. несв. прич. м. р.).