пошетаха

Речник на българския език

1. пошетаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пошетаха е производна форма на пошетам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пошетаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

пошетаха е производна форма на пошетам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).