пошепвало

Речник на българския език

1. пошепвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пошепвало е производна форма на пошепвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пошепвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пошепвало е производна форма на пошепвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пошепвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пошепвало е производна форма на пошепвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пошепвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пошепвало е производна форма на пошепвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).