пошепвал

Речник на българския език

1. пошепвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пошепвал е производна форма на пошепвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пошепвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пошепвал е производна форма на пошепвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пошепвал — мин. деят. св. прич. м. р.

пошепвал е производна форма на пошепвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пошепвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пошепвал е производна форма на пошепвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).