почупило си

Речник на българския език

1. почупило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

почупило си е производна форма на почупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. почупило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

почупило си е производна форма на почупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).