почупило е

Речник на българския език

1. почупило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

почупило е е производна форма на почупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. почупило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

почупило е е производна форма на почупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).