почупи

Речник на българския език

1. почупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

почупи е производна форма на почупя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. почупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

почупи е производна форма на почупя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. почупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

почупи е производна форма на почупя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. почупи — повелително наклонение, ед. ч.

почупи е производна форма на почупя (повелително наклонение, ед. ч.).