почупели

Речник на българския език

1. почупели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

почупели е производна форма на почупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. почупели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

почупели е производна форма на почупя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).