почул е

Речник на българския език

1. почул е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

почул е е производна форма на почуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. почул е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

почул е е производна форма на почуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).