почуло е

Речник на българския език

1. почуло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

почуло е е производна форма на почуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. почуло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

почуло е е производна форма на почуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).