почула е

Речник на българския език

1. почула е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

почула е е производна форма на почуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. почула е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

почула е е производна форма на почуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).