почукнело

Речник на българския език

1. почукнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

почукнело е производна форма на почукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. почукнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

почукнело е производна форма на почукна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).