почукнели

Речник на българския език

1. почукнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

почукнели е производна форма на почукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. почукнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

почукнели е производна форма на почукна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).