почукнел

Речник на българския език

1. почукнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

почукнел е производна форма на почукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. почукнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

почукнел е производна форма на почукна (мин. деят. несв. прич. м. р.).