почукаше

Речник на българския език

1. почукаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

почукаше е производна форма на почукам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. почукаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

почукаше е производна форма на почукам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).