почукали

Речник на българския език

1. почукали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

почукали е производна форма на почукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. почукали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

почукали е производна форма на почукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. почукали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

почукали е производна форма на почукам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. почукали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

почукали е производна форма на почукам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).