почудил си

Речник на българския език

1. почудил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

почудил си е производна форма на почудя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. почудил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

почудил си е производна форма на почудя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).