почудил е

Речник на българския език

1. почудил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

почудил е е производна форма на почудя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. почудил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

почудил е е производна форма на почудя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).