почудело

Речник на българския език

1. почудело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

почудело е производна форма на почудя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. почудело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

почудело е производна форма на почудя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).