почоплило е

Речник на българския език

1. почоплило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

почоплило е е производна форма на почопля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. почоплило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

почоплило е е производна форма на почопля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).