почовъркаше

Речник на българския език

1. почовъркаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

почовъркаше е производна форма на почовъркам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. почовъркаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

почовъркаше е производна форма на почовъркам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).