почовъркахте

Речник на българския език

1. почовъркахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

почовъркахте е производна форма на почовъркам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. почовъркахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

почовъркахте е производна форма на почовъркам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).