почовъркали

Речник на българския език

1. почовъркали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

почовъркали е производна форма на почовъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. почовъркали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

почовъркали е производна форма на почовъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. почовъркали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

почовъркали е производна форма на почовъркам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. почовъркали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

почовъркали е производна форма на почовъркам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).