почовъркала

Речник на българския език

1. почовъркала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

почовъркала е производна форма на почовъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. почовъркала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

почовъркала е производна форма на почовъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. почовъркала — мин. деят. св. прич. ж. р.

почовъркала е производна форма на почовъркам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. почовъркала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

почовъркала е производна форма на почовъркам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).