почовърка

Речник на българския език

1. почовърка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

почовърка е производна форма на почовъркам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. почовърка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

почовърка е производна форма на почовъркам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. почовърка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

почовърка е производна форма на почовъркам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).