починело

Речник на българския език

1. починело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

починело е производна форма на почина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. починело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

починело е производна форма на почина (мин. деят. несв. прич. ср. р.).