почетяло

Речник на българския език

1. почетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

почетяло е производна форма на почета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. почетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

почетяло е производна форма на почета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).