почетял

Речник на българския език

1. почетял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

почетял е производна форма на почета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. почетял — мин. деят. несв. прич. м. р.

почетял е производна форма на почета (мин. деят. несв. прич. м. р.).