почетеше

Речник на българския език

1. почетеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

почетеше е производна форма на почета (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. почетеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

почетеше е производна форма на почета (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).