почетели

Речник на българския език

1. почетели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

почетели е производна форма на почета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. почетели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

почетели е производна форма на почета (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).