почете

Речник на българския език

1. почете — сег. вр., 3 л., ед. ч.

почете е производна форма на почета (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. почете — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

почете е производна форма на почета (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. почете — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

почете е производна форма на почета (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).