почело

Речник на българския език

1. почело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

почело е производна форма на почета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. почело — мин. деят. св. прич. ср. р.

почело е производна форма на почета (мин. деят. св. прич. ср. р.).