почел

Речник на българския език

1. почел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

почел е производна форма на почета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. почел — мин. деят. св. прич. м. р.

почел е производна форма на почета (мин. деят. св. прич. м. р.).